Младият монах Уилфрид е изпратен от английския крал Алфред в Константинопол, за да научи гръцки и арамейски, така че да обучава книжовниците от манастира в Уинчестър, превeждащи библейските текстове на староанглийски. По пътя си той среща капитана на търговски кораб Филип, който учи в знаменитата Магнаурска школа, и двамата младежи стават приятели. В Константинопол те се срещат с българския принц Симеон, неговата братовчедка Тервела, болярката София и брат й Любомир.

За България това е епохата на мъчителното отхвърляне на древното езичество, на приемането на християнството, на предизвикателствата на новото време и изискванията, които те предявяват към семейството, общността и държавата. На този фон разцъфва нежната, страстна и трайна любов между Филип и Тервела. В същото време София и Симеон страдат от мъките на неосъществената любов, защото от бъдещия владетел се изисква да встъпи в династичен брак, който ще осигури мир за царството.

Виктория Стефанова Забуковец е родена през 1930 година в София. Когато е двегодишна, семейството й заминава за Унгария, където баща й служи като свещеник. За да не забрави майчиния си език, я изпращат в София – в колежа "Санта Мария", където преподаването се водело на български и немски.
През 1942 г. Виктория се връща в Унгария, където я сварва Втората световна война. През 1948 г. емигрира в Австралия заедно с хиляди други източноевропейци, които се заселват в Австралия между 1947 и 1952 година. Виктория се омъжва за словенец, има трима сина и завършва висшето си образование в университета в Аделаида, Южна Австралия, където специализира история, английски, немски и социология.

В. Забуковец има свой подход към историята. След като проучва избрания исторически период, тя разполага бележките в "решетка", състояща се от вертикална и хоризонтална ос. Вертикалната ос показва годините и датите, а хоризонталната – съответстващите на тези дати държави и събития.

Като сравнява историята на западните нации през 8-ми и 9-и век, В. Забуковец открива, че крал Алфред Велики от Англия, франкският крал Карл Велики и княз Борис и цар Симеон са били съвременници, поне в част от живота им. Изненадата й е още по-голяма, когато осъзнава, че те е трябвало да се справят със сходни проблеми и са лелеели близки амбиции.
Така възниква идеята за "Светлината на черното мастило".