Габо: „Всеки човек има три живота: обществен, личен и таен.“

Драги четящи приятели, досега използвахме обръщението „Драги приятели и читатели“, но опитът отдавна доказа, че приятелите ни неизменно са и читатели, а нашите читатели рано или късно се превръщат в наши приятели, затова избрахме ново обръщение.

Та ето какво – с радост ви известяваме, че излезе книгата на Родриго Гарсия „Сбогуване с Габо и Мерседес“, чиято корица ви представихме в началото на този февруари. Снимката на Хелмут Нютън, направена в Хавана през 1987-а, която подбрахме за тази корица, има неустоимото притегляне на нещо изплъзващо се завинаги – Мерседес, неизменната муза и спътница на Габриел Гарсия Маркес през целия му живот, с обич и преданост е свела глава на лявото му рамо, а той – леко усмихнат, с вече прошарени коси и мустаци, е вгледан някъде над вторачения в двамата обектив и тъмните му проницателни очи са сякаш леко навлажнени.

Сбогуването с тях в текста на по-големия им син Родриго, известен холивудски кинооператор, сценарист и режисьор, е свидетелство за по-късни дни, отдалечени с много години от мига, уловен във фотографията. Последните седмици от живота на прочутите му родители са проследени ден по ден и кадър по кадър в кинохрониката на болезнените спомени, пробистрени от нежна синовна обич. Кратките накъсани изречения на автора, писани на неродния му английски език, са задъхан контрапункт на шеметната, разлята в тропическо пълноводие проза, с чието карибско вълшебство гениалният му баща очарова четящия свят.

Към текста е прибавен малък албум от чернобели снимки, неразкриван досега визуален вход в светая светих на двама души, старателно разграничавали приживе публичния си образ от личната неприкосновеност.

В своето „Сбогуване…“ майсторът на кинокамерата Родриго Гарсия ни поднася окуляра, през който да надзърнем там, където се сплита възелът на това триединство – в раздвижената картина на един прекаран в творческа самота личен живот, чиято ярка обществена значимост е белязана от магическата реалност на тайнствеността.