Самият пъкъл

Казваше се Винсент и беше прекарал в Сърцето на Ада трийсет и седем години. Траборгите му викаха Уин, Победителя. В Сачмо го знаеха като Санто, Светеца. За естаньеросите беше просто Омбре, за помпаджиите - Сърдития спусък, в Сандс го наричаха Лудия Винс (щото имаше един стар филм с ня'къв Луд)... А в Уиндвил кракът му не стъпваше. Винсент имаше кибернетична лява ръка и беше най-хъшския драйг в Ада. Или поне така казваха всички.
За него казваха също, че си носел късмета на върха на пръстите на сайб-ръката, че стрелял по-бързо, отколкото можеш да се усмихнеш, че можел да те набучи с меча си (или да те изпържи с него) преди даже да си извадиш бластера и че познавал пустинята по-добре от собствения си рънър. А това вече беше комплимент.