Сакатият бог (Сказание десето)

„Възхитително красив и убедителен край на „Малазанската книга на мъртвите” Пъблишърс Уикли

Разбити жестоко от К’Чаин Нах’Рук, Ловците на кости тръгват в поход към Коланси, където ги очаква неизвестна съдба. Изтерзана от въпроси, армията е на ръба на бунта, но адюнкта Тавори е непреклонна. Остава един последен акт, стига да е по силите й, стига да може да задържи армията си сплотена, стига крехките съюзи, които е сключила, да устоят в това, което предстои. Жена без магически дарби, смятана за грубовата и невзрачна, Тавори Паран е решена да се опълчи на боговете... ако собствените й бойци да не я убият преди това.

Другаде тримата Древни богове Килмандарос, Ерастас и Сечул Лат се готвят да строшат оковите на Коурабас, дракона Отатарал, и да я освободят от вечния й затвор. Освободена, тя ще се превърне в сила на пълно унищожение и срещу която никой смъртен няма да може да устои. При порталът на Старвалд Демелайн Къщата Азат, запечатал го, умира. Скоро ще дойдат Елейнт и на света отново ще има дракони. Така в една далечна земя, под едно равнодушно небе, започва последната, преломна глава в „Малазанска Книга на мъртвите”.

Ериксън е необикновен писател… Моят съвет към всеки, който би могъл да ме чуе, е: доставете си удоволствието! Стивън Доналдсън

„Дайте ми свят, в който всяко море крие рухнала Атлантида, всяка руина нашепва сказание, всеки прекършен меч е мълчаливо свидетелство за незнайни битки. Дайте ми, с други думи, фентъзи творбата на Стивън Ериксън… майстор на изгубени и забравени епохи, ваятел на епично фентъзи”
Salon.com