Сага за Форсайтови Книга 3-та - Дава се под наем

" Само едно го измъчваше истински, докато седеше тук- тъгата, загнездена в сърцето му...Защото слънцето обливаше с омагьосващо сияние лицето му, облаците и листата на златеещата бреза, вятърът така нежно шумолеше, така тъмнозелен беше тисът и така бледен лунният сърп в небето.
А колкото и да желае, той нямаше никога да получи...красотата и любовта в тоя свят."