Това направление във фолклора у нас се нарича „блажен“ или „скришен“ и е доста неглижирано. Въпреки всичко, още през 1932 г. един от най-големите ни философи и есеисти, Найден Шейтанов публикува студията „Сексуалната философия на българина“, с която обръща внимание именно на тази част от битието ни, без да има нищо странно в това, а точно обратното, че трябва да се документира. Към днешна дата обаче всичко излязло по темата в България може би не наброява повече от дузина-две. Всичко това поражда необходимостта да се появяват такива издания, които биха представлявали интерес, както за специализираната, така и за широката публика.

Ето, че стигаме и до настоящето издание с „Руски народни приказки, които не са за печат“, познато сред специалистите и със заглавието си „Руски заветни приказки“. Публикува ги не кой да е, а самият А. Н. Афанасиев, един от най-големите руски фолклористи. Интересното е, че той е по-популярен с томовете си „Руски народни приказки“, и това става разбираемо от следващите редове. Тези издания обаче са страните на една и съща монета, защото всички истории, било то прилични или не, са записвани в едно и също време. Дори има случай приказка да започва в томовете и понеже става пиперлива, да бъде довършвана в този, който не е за печат. Въпреки това, след изданието си от 1872 г., настоящата книга става толкова митична, че е по-вероятно да срещнеш еднорог в степите, отколкото хартиено издание от царска, съветска или най-нова Русия, защото такива се броят на пръстите на едната ръка.

И за да бъде това издание полезно за специалистите, а и подтикнати от думите на самия Афанасиев, у нас се разви „чуждо за всякаква цензура благородното изкуство на книгоиздаването“, с което тази книга идва без каквито и да било съкращения или спестени думи, но със стикер, отбелязващ, че в изданието има нецензурно съдържание.

Последно можем да добавим, че започнахме работа по тази книга доста преди 24.02.2022, така че тя идва вследствие на чист етнографски интерес, а не като „про“ или „анти“ дадена страна.