Ролан Барт за Ролан Барт

"И така, посред моя семеен роман тук могат да се открият единствено отделни изображения на предисторията на тялото - тялото, което се отправя към работата, насладата от писането. В това се състои и теоретичния смисъл на ограничението; да разкрие, че времето на разказа /образността/ завършва с младостта на субекта: биография има единствено в непроизводителния живот. Веднага щом започна да произвеждам, щом започна да пиша, то самият Текст ме лишава /за щастие/ от моята повествователна трайност. Текстът не може нищо да разкаже; той увлича моето тяло нанякъде, далеч от въображаемата ми личност, към някакъв безпаметен език, който вече е език на Народа, на несубективираната маса /или на обобщения субект/, макар начинът ми на писане все още да ме отделя от него."