Един войник потегля на война със своите „фюрери”, като се идентифицира с тяхната бруталност и цинизъм. Въпреки че разбира жестоката им игра, той е готов да участва в нея, защото е доволен да има „работа” и храна. Когато на фронта иска да спаси един капитан, който повече не може да понася жестокостта на своите хора и се отправя директно към гнездото на вражеска картечница, ръката му простреляна. Като инвалид, негоден да воюва, и отново безработен, бившият войник потърсва момичето, с което се е запознал преди да потегли за фронта. То обаче е уволнено и поради направен аборт сега е в затвора. Тогава той убива счетоводителя, когото смята за виновен за уволнението на момичето. Усетил целия студ в отношенията между хората и безкрайната самота, бившият войник съзнава, че животът му няма никакъв смисъл. Затова в една студена зимна нощ дочаква неговия край.

Издателство Блек Фламинго представя драматизацията на романа на Йодьон фон Хорват Рожба на нашето време за мрачната участ на едно поколение, което не вижда никаква перспектива в живота си.

Откъс:

Аз съм войник.
И съм с удоволствие войник.
Когато сутрин сланата лежи по ливадите и когато вечер мъглата се спуска от горите, когато зърното се люлее и косата проблясва, независимо дали вали дъжд или сняг, или слънцето грее, ден и нощ на мен ми е постоянно приятно да стоя в строя.
Сега изведнъж моето съществуване има отново смисъл! Вече се бях отчаял напълно какво ще стане с моя млад живот. Светът беше станал толкова безнадежден, а бъдещето беше полкова мъртво. Вече го бях погребал. Но сега аз вече го бях открил отново и няма да го изпусна, възкръснало от гроба.