Всичко започва като невинна игра в една таванска стая във Валядолид, а завършва сред горящите останки на крайцера „Бале-арес" и сенките под вълните. Делибес проследява пътя на Хервасио - от момчето, което иска да бъде герой, но без да умира, до мъжа, който открива, че смъртта е единственият начин да придадеш смисъл на една кауза.

Авторът споделя: „Винаги съм бил наясно, че автобиографичното в един роман е опасна територия". И допълва, че призмата на писателя трябва да бъде неутрална и едновременно с това безпристрастна и милостива.

Парадоксите на паметта са много. Как например едно дете може да плаче за смъртта на дядо си чак седмица след погребението, но да остане каменно пред лицето на войната7 Може ли предателят да бъде и герой?

При дисекцията на смелостта се оказва, че войната не е избор, а засада, и зад всеки медал стои един разтреперан войник. Малкият човек на Делибес, заседнал между воденичните камъни на историята, трябва да направи опит да не се прекърши под тежестта й. И всъщност той се оказва героят, всекидневно извършващ подвизи дори без да се стреми към тях.

Мигел Делибес (1920-2010) е сред най-бележитите испански романисти на XX век, носител на Националната награда за испанска литература (1991) и наградата „Мигел де Сервантес" (1993), наред с много други.