От 1946 до 1989 г. в България за Коста Тодоров не можеше да се пише и говори.

Четник в Македония и революционер в Русия. Воин в Шампан и затворник в Одеса и София. Съратник на Стамболийски, П. Д. Петков и Г. М. Димитров. Приятел на Ерио, Вандервелд и Марина Цветаева. Дипломат в Европа и изгнаник в света. Продавач на сладолед и говорител по Би Би Си. Кавалер на Почетния легион и на четири смъртни присъди. Поет и белетрист, историк, журналист и художник. Певец на романси, шансони и странджански песни. Автор на двадесетина книги – на български и френски, на руски, английски и сърбохърватски. Роден в Москва, живял в Европа и Америка, починал в Париж. Едновременно: Аристид, Дон Кихот и...Коста Тодоров.

Преди да реабилитира името на този странен човек, Паун Генов възвръща литературата му. Пътеката води през бавно и трудно откриване на родственици, трепетно разлистване на тетрадки, изписани с лилаво или зелено мастило, на смачкани бележници, на запазени в София, Париж и Латинска Америка архиви. Така през 1996 г. се появява сборникът „Коста Тодоров – Залезът на боговете (стихове, разкази, спомени, есета)“.

А сега за пръв път пред читателите е; „Рицар, поет и дипломат. Книга за Коста Тодоров“ – романизирана биография, писана цели 50 години.