Всяка цивилизация възприема света по свой начин и възпява негови специфични аспекти, така че предмети, тела и поведения са подчинени на естетически норми, не непременно винаги ясно изразени, но повелителни.

Изкуствата днес изпитват трудност да се ситуират в така "естетизираната" среда. Макар и парадоксално, естетиката като равноправна дисциплина във философското поле е слабо позната, често маргинализирана или сведена до най-смътни интуиции.

Речникът си поставя за цел да подпомогне очертаването на нейната територия. Впечатляващ екип от изследователи под ръководството на университетските преподаватели Жак Моризо и Роже Пуиве поднася 240 статии, фокусирани не върху автори и трудове, а върху понятия - с дефиниция, родословие, съдържание и връзки. Засягат се главните въпроси за функционирането на изкуството на онтологично, семиологично, оценъчно ниво. Само няколко са посветени на характерни аспекти на изкуства, по-специално визуалните. Трийсетина разработки анализират съвременни тенденции - масово изкуство, екология, градското пространство като алтернативно художествено място - или предлагат нов прочит на големите философски питания.
Речникът е ценен източник за сверяване и обогатяване на знанията в тази област, за вникване в дебатите по една не докрай изяснена и изчерпана тема.