Върху текст от тихонравовия дамаскин - луксозно издание

Речникът на книжовния български език на народна основа от ХVII в. е първият труд в историята на българистиката и славистиката, който представя научно словното богатство на новобългарските дамаскини. Езикът на новобългарската дамаскинска книжнина има ключово място в историята на българския език, тъй като за първи път след Кирило-Методиевата епоха възстановява връзката между писмен и говорим език. Книжовният идиом от ХVII в. обединява елементи от традиционния език на архаичните дамаскини и от живия узус на всички равнища: фонетично, морфологично, синтактично и лексикално. В литературата на ХVII в. навлиза лексика с диалектен и разговорен характер, граматичната организация и словоред отразяват реалното битие на българския език от Предвъзраждането. Речникът обработва научно цялата лексикална и граматична информация за езиковите факти и ги представя в тълковната и индексална част на всяка речникова статия. По този начин трудът предлага уникален материал за историята на българския език, историческата лексикология и историческата диалектология. Той би могъл да бъде използван и при изследвания по сравнителна граматика на славянските езици, славянска акцентология, сравнителна история на славянските литературни езици. Непубликуваният текст многократно е предоставян на български и руски учени за техните дисертации и монографични проучвания.