Жаргонните думи и изрази в съвременния български разговорен език

ПРЕДГОВОР

Владеенето на говорим български език е немислимо без последователна и системна борба срещу замърсителите на родната реч, един от които е жаргонът. Обаче методологията на този дял от лексикологията не е добре проучена и разработена. Предлаганият речник на жаргонни думи и изрази е опит да се внесе принос в борбата за чистотата на българския език.

„Изтичането" на тези думи в книжовния език представлява опасност, на
която може да се попречи само като се познава жаргона. В речника са включени около хиляда и петстотин думи и изрази, най-често срещани във всекидневната реч, печата, художествените произведения, радиото, телевизията и киното.

Разговорният жаргон е допълнителна езикова система, създадена със
специална функция от определена обществена група, наложила се от нуждата за придаване на оригиналност, емоционална окраска и освежаване на речта, както и изразяване на по-особени отношения към определен кръг от понятия.

Тъй като жаргонът е конгломерат от литературни, книжовни и диалектни думи, чуждици, неологизми и фразеологизми, то нуждата от познаването му е особено належаща от факта, че в много случаи не се прави разлика между жаргонната дума или израз от една страна и по-горе изброените лексикални форми от друга.

Освен това при широкото навлизане напоследък на жаргона в средствата за масова информация и художествените произведения е нужно да се знае значението и обяснението им за читателя и зрителя.

Практиката е доказала, че дори и най-старателното тълкуване на изразите не е достатъчно, за да се представят ясно всичките отсенки, да се вникне в самата му сьщност, която може да се долови единствено в контекста и речта. Затова думите и изразите са илюстрирани с примери, почерпени от живата разговорна реч и художествената литература.

В речника не са включени професионалните говори/арго/, което ще бъде вероятно тема за творчество на автора в недалечно бъдеще.

Като първа стъпка към решаването на един доста сложен и деликатен проблем, този труд не може да претендира за съвършенство. Ще приема с благодарност всички целесъобразни критични бележки с цел да се отстранят възможни пропуски и слабости. Същевременно авторът счита, че интересът, който специалисти и читатели биха проявили към съдържанието, достойнствата и недостатъците на този труд, би дал повод и на други автори да насочат усилията си към това неразработено поле.

Авторът