Доминиращият модел за представянето на данните в информационните системи е релационният модел. Този модел в продължение на три десетилетия от появата си е развиван и изследванията по него са обобщавани от Код. Едва в края на миналия век чисто релационните проблеми станаха обектно-релационни. Интересно е да се отбележи, че плавният преход към обектно-релационен модел се дължи на задълбоченото изследване и на идеите, свързани с релационния модел. Затова целта на настоящия труд е да се проследят и обобщят идеите, свързани с еволюцията и развитието на този модел.

Посочената цел най-добре може да се постигне чрез формализация на идеите. За нотация е избрана Z-нотацията, която след многогодишна еволюция достигна нивото си на зрелост до международно приет стандарт. Освен това релационният модел и Z-нотацията са здраво обосновани в математика и по-точно в теорията на множествата. Вследствие на тази общност са добрите възможности за спецификация на релационния модел. Може да се каже, че ако една спецификация е тромава и неразбираема, това най-често се дължи на лош подход в моделирането. Понякога се случва проблемът да е в самата концепция, а не в самото моделиране. Това създава добри възможности за изследване на самите концепции на релационния модел.