Веднага след появата си книгата „Ракия“ бе оценена като явление в съвременната чешка литература, получи престижни награди, привлече интереса на читателите и понастоящем се превежда на редица езици. Кратките разкази носят меланхолията на нашето съвремие, авторът Матей Хоржава, „панелно“ дете, от ранните си години търси самотата и бяга от самотата, но тя неизменно го преследва и намира. В банатската му самота нахлуват спомени от срещи с различни места и хора и постепенно пред читателя се оформя калейдоскоп от образи на наши съвременници. Съвсем обяснимо, тъкмо в банатската самота, ненатрапчиво, с много деликатност прозират отправки към Библията („Стадо“), Евангелието (“Неделята Квазимодо“), към християнската вяра и възхитата от величието на природата. Кратките импресии, имащи общо по-скоро с лириката, отколкото с прозата, внушават на читателя, че човек, който е дълбоко свързан с музиката, световната литературна класика и другите художествени жанрове, не може да бъде истински самотен.