Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) оказва силно въздействие върху правните системи на държавите, които са я ратифицирали и върху законодателството им. Във връзка с това и с цел предотвратяване на бъдещи нарушения заради бавно правосъдие бяха направени редица изменения в няколко български закона, принципът на разглеждане и решаване на делата в разумен срок беше въведен в НПК, освен това беше и допълнен.

Монографията се фокусира върху разглеждането и решаването на делата в разумен срок като основен принцип на българския наказателен процес, времевите му предели и действие, както и съдържанието му в досъдебната и съдебната фаза на процеса. Обърнато е внимание на съдържанието на принципа според ЕКПЧ и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Детайлно са разгледани гаранциите на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок според българското законодателство (разпоредителното заседание в НПК, разпоредбите, касаещи ускоряването на наказателното производство по НПК, диференцираните процедури в НПК). В книгата са засегнати и въпросите, касаещи вътрешноправните механизми за защита на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, направен е и подробен преглед на етапите на подаване на жалби до ЕСПЧ.

Книгата би била полезна на студентите по право, на теоретиците, на всички, чиято професионална дейност е свързана с разглежданите в нея въпроси, както и на всеки, който участва в наказателните дела и има интерес към темата, касаеща бавното правосъдие.