Всяко човешко същество копнее за свобода. Но умът се съпротивлява на свободата: тя е негова антитеза. Той се е развил, за да отговори на дълбоко заложената необходимост от сигурност, гаранции, предвидимост и контрол. Постигането им обаче е много по-трудно от създаването на илюзия за тях.

Ние сами сме се изолирали от преживяванията, замествайки реалността с интерпретация за нея. Изобретили сме базисни лъжи относно това какъв трябва или не трябва да е животът, какъв (не) е всъщност – и всичко това въз основа на втълпени ни от други критерии, за които не може да се говори... Компенсираме отегчението си от живота и дълбокото усещане, че нещо ни липсва – а именно неподправените, реални и питателни за душата преживявания – с френетична, компулсивна употреба на храна, алкохол и наркотици. Чрез тях се опитваме да постигнем временно облекчение от затворническия живот между бетонните стени, които собственият ни ум е изградил.

Всички знаят интуитивно, че морализаторските предписания и правилата за добро поведение на религията нямат нищо общо с духовното преживяване, върху което е основана. Как трябва да се държим е въпрос, за който няма готов отговор. Евентуалното доближаване би била идеята да живеем със стръв и охота, пък да видим какво ще стане. Създаваме си правила и ги пробутваме на околните, на децата и близките си, главно за да подсигурим самите себе си.