Първият крайъгълен камък на самозависимостта е любовта към себе си. Това включва способността ни да се обичаме и уважаваме, осъзнаването на собствената ни стойност и гордостта, че сме тези, които сме.

Пътят на самозависимостта е пътят към поемането на отговорност за самите нас. За да го извървим, е необходимо:

- Да си позволим да бъдем тези, които сме, и да се намираме на мястото, където вярваме, че трябва да бъдем, вместо да чакаме друг да определя кои сме или къде би трябвало да бъдем;
- Да си позволим да чувстваме това, което чувстваме, вместо да чувстваме онова, което други биха чувствали на наше място;
- Да си позволим да мислим това, което мислим, както и правото да го кажем, ако пожелаем, или да го премълчим, ако така ни е угодно;
- Да си позволим да поемаме рискове с единственото условие, че сме съгласни сами да платим цената на тези рискове;
- Да си позволим да търсим онова, което смятаме, че ни е необходимо, вместо да чакаме някой друг да ни даде разрешение да го получим.

Тези условия обуславят превръщането ни в личности. Защото само истинската личност може да бъде самозависима.

Хорхе Букай