Невероятен и смел репортаж на живо за дръзка мозъчна операция, поднесен ни с много ирония и саркастичен хумор. Безподобната история на един сполетян от мозъчен тумор унгарски хуморист, чудодейно оцелял благодарения на жизнения си характер и артистичен плам!

И сега става нещо необичайно. Мисля, че само аз с развалените си очи забелязвам, че професорът стиска устни. Няма никакво съмнение - сподавя прозявка! Прозя се - да, прозя се, докато четеше епикризата! О, толкова близък ми стана с това, че изведнъж разбирам какво истинско съчувствие изпитвам към него, толкова искрено, колкото и неговото към мен! Да, тъй е, скъпи трудолюбив друже в борбата срещу глупостта и прегрешенията - хванах те в крачка, прозя се, не го крий, не се стеснявай! О, как добре познавам тази прозявка след безконечния тревожен, безсънен, нечовешки труд, тъкмо там, тъкмо тогава и тъкмо пред този, заради когото съм учил и работил усилно, без надежда за отплата, признателност и успех, а може би дори за да се обърне против мен, да ме заплюе, да ми се качи на главата! О, колко по-скъпа ми е тази прозявка, отколко ако от очите ти бяха бликнали крокодилските сълзи на фалшивия патос, докато четеш пред мен присъдата божия!

Фридеш Каринти (1887-1938)