Човекът е магично същество, но улисан в грижите и проблемите на своето ежедневие, е забравил за своята магична природа и за него тя се е превърнала само в блед спомен. Въпреки това продължава да му напомня за себе си с неизразимия му копнеж към зага
дъчното, необяснимото, свръхестественото, вълшебното.

Магията на нагуалите съдържа стройна, рационална система за развиване на магичните способности на човека. Не изисква усамотяването и отшелничеството на практикуващия, а тъкмо обратното, нуждае се от действия с изключително прагматичен характер, позволяващи му да се справя чудесно в света на своите събратя и във всяка област на живота, в която работи. Магьосниците използват света на ежедневието и действията си в него като трамплин, който ги оттласква към света на Духа.

Благодарение на своята дисциплина и решителност в края на своя път магьосниците се сливат с Абсолюта, запазвайки своето индивидуално съзнание, воля и дори физическо тяло, успявайки да се прокраднат покрай смъртта, без да се оставят да бъдат докоснати от нея. За тях това неясно, мъгливо състояние, наричано от съвременния човек „отвъдното“, „живот след смъртта“, представлява напълно реален и конкретен свят, безкрайно богат на различни практически въз- можности и дейности. Обучението и практикуването на магьосничеството е подготовка за навлизането в ТОЗИ СВЯТ.