Жером-Адолф Бланки (1798–1854) e френски икономист, не по-малко известен в своята област от брат си, революционера Луи-Огюст Бланки. Роден в Ница, той изучава икономика в Париж при един от най-известните за времето си икономисти Жан-Батист Сей. През 1825 г. е избран за преподавател по икономика на индустрията в Консерваторията за изкуства и занаяти. През 1838 г. става член на Академията за морални науки и политика. Същата година публикува най-известния си труд “История на политическата икономия на Европа от древността до наши дни”. Бланки и днес е добре известен сред икономистите. Неговото име носи годишната награда на Европейското дружество за история на икономическата мисъл, присъждана за научни постижения в областта на историята на икономиката.
За разлика от повечето кабинетни учени Жером-Адолф Бланки събира данни за проучванията си в многобройни пътувания из цяла Европа и Северна Африка. През 1841 г. той предприема подобно пътуване и из България. Ето как започва всичко:
Към средата на 1841г., вследствие на някои данъчни злоупотреби, по-тежки от обичайните, една част от християнското население на България се вдигна на бунт срещу турците. Това зле организирано движение бе бързо потиснато с военна сила, ако може да се удостоят с такова име бандите албанци, които правителството на Портата побърза да хвърли срещу въстаниците. В продължение на няколко седмици нещастната България бе потопена в кръв от дивите орди и слухът за техните изстъпления се разпространи бързо из цяла християнска Европа. Франция се показа най-живо заинтересована и по този повод господин Гизо, министър на външните работи, желаещ да се запознае с действителното състояние на нещата, ми оказа честта да ми предложи да отида и да се уверя на място какво става, като прекося Европейска Турция по най-голямата ґ дължина, от Белград до Константинопол.
И Жером-Адолф Бланки прекосява Европейска Турция и се запознава отблизо с живота на християнското население на Балканите. След завръщането си публикува книгата “Пътуване из България през 1841 г.”, в която описва непосилното положение на “раята” в разпадащата се вече Османска империя и с особена симпатия говори за българите, за техните нрави и бит. Повече от сто и шейсет години след написването му този политически пътепис най-после вижда бял свят на български, за да ни покаже през обективния и добронамерен поглед на своя автор как ни е виждала цивилизована Европа в онези тежки за България времена.