В 1580 г. на 47-годишна възраст Монтен публикува две от общо трите книги на своите Опити. Решава да си почине от писането и да пътува в съседни страни – Швейцария, Германия и най-вече Италия. За това свое пътешествие, продължило малко повече от 17 месеца, не пише конкретно никъде. Така поне се е смятало до 1770 г., когато в замъка „Монтен“ бива открит старинен ръкопис, който ще бъде публикуван четири години по-късно под заглавието Пътепис на Мишел дьо Монтен из Италия през Швейцария и Германия. Тук предлагаме първи превод на български на всички бележки от въпросното пътуване. Те са водени първоначално от секретаря на Монтен, впоследствие от самия писател – на френски, а част от тях и на италиански.

Макар че не са предназначени за публикуване, пътните бележки са документ с изключителна стойност. Записките за видяното и чутото по време на пътуването са автентично свидетелство за бита, нравите и местните обичаи на хората от посещаваните градове и страни. В тях Монтен отбелязва само факти, които почти не коментира. Но техният подбор е показателен за гледната точка и за духовната нагласа на най-забележителния представител на късния Ренесанс във Франция. Монтен обогатява представата за света, утвърждавана от ренесансовия хуманизъм, с убеждението за неизчерпаемото многообразие на човешките реалности.

Авторът на Опити е създал най-личната книга на своето време. Пътеписът хвърля допълнителна светлина върху личността на Монтен, която възприемаме и като олицетворение на човешка мъдрост, и като най-достоверно мерило за истините, към които всички се стремим.

Стоян Атанасов