Никола Беловеждов е роден на 25 октомври 1856 г. в Копривщица. След завършване на Пловдивското класно училище става преподавател в родния си град. Познанството му с Тодор Каблешков, Найден Попстоянов и други революционни дейци води до неговото привличане към каузата, в резултат на което взема участие в Априлското въстание като член на Копривщенския комитет.

Той е заловен от османските власти и заточен на остров Родос. Там успява да дочака Освобождението. До смъртта си на 4 ноември 1930 г. Никола Беловеждов се занимава с учителство и обществена дейност, завещавайки ни своите спомени, носещи името „Първата пушка“.

За предговорНастоящите записки съм написал още в 1879 г., когато се завърнах от заточение. През 1892 г. досъбрах още някои сведения за биографиите на апостолите Каблешкова и Бенковски (Хълтева). Всичко съм записал тъй, както го зная, както е било – нищо няма измислено, нищо изкривено. Да издавам тези си записки не мислех сега, ала, по настояване на комитета „Апостол Тодор Л. Каблешков“ в Копривщица, решиха да ги напечатя.

В тези записки читателят ще види как е станало въстанието в 1876 г., което докара освобождението на България от петстотингодишното робство: той няма обаче да срещне тук нито хвалби към едни, нито укори към други, заслужили на отечеството патриоти. Той ще види, че копривщени са изпълнили честно дълга си към отечеството, а ако някои ги укоряват в нещо, аз не искам от тези укорители друго, а да направят пък те сега нещо по-добро и по-патриотично, защото и днес България се нуждае от дела велики, искрени, патриотични.

София, 4 април 1901 г.

Никола Беловеждов