Малко се знае за Абу Хамед бен Абу Бакр Eбрахим (по-известен с псевдонима Фарид ад дин Аттар, или Аттар Нишапури), но подробностите, които са ни известни, подсказват, че е бил човек, който се е противопоставял на условностите и схващанията на своето време.

Аттар (1142‒1221) живял в Нишапур, североизточна Персия. Известен бил като Аптекаря, защото пишел стиховете си в аптека, която се ползвала като лечебница и където същевременно се продавали благовония. Аттар имал теологическо образование и пътувал много: до Египет, Дамаск и Мека; посетил дори отдалечени места като Туркестан и Индия. За него казвали, че „никога не дирел царско благоволение“. Освен „Птичият събор“ (известен още като „Беседата“ или „Птичето събрание“), той написал „Жития на светците“ в проза. В нея Аттар събрал посланията на суфистките светци, които нямали свои собствени текстове.

Аттар бил осъден като еретик и прогонен, а имуществото му било заграбено. Около 1220 г. се върнал в Нишапур, където намерил смъртта си по време на монголското нашествие.