"Птича тишина" е съставена от фрагменти и миниатюри, в които поезията се преплита с прозата. Авторът цели да покаже незримата свързаност на нашия вътрешен мир с този на природата: светът на птиците, повторяемостта и уникалността на сезоните, слънчевият лъч и бурята, студеният есенен вятър и лятната голота и тяхното отражение върху човешката чувствителност. Ранимостта на човешката душа долавя вибрациите на природата и двете се сливат в един безкраен кръговрат на раждане и смърт, на видимо и невидимо, на време и безвремие.

Авторът използва птичия свят като градежен елемент на своя духовен живот, чийто кислород е птичата тишина. Тя е метафора на прилива на сила, на надеждата за добро, вдъхновението за живот и изкуство, на душевната хармония чрез дребните радости и чувството на удовлетвореност от пълнотата на мига.

Птичата тишина е един непрекъснат разговор на автора със самия себе си, със силата и топлината на думите, които намират път към белия лист благодарение на нея. Тя носи спасителното щастие от живота и от неповторимостта на човека чрез чувствителността на възприятията му. Така мълчат птиците: с песен и полет.