Човекът е както душевно същество, така и homo religiosus, едно отворено за светостта, търсещо Бога създание. Има психолози и психотерапевти, които, прехласнати от богатството и безграничността на човешката душевност, губят от поглед самата му душа, онова, което се намира отвъд душевните прояви и е самият реален корен на душата и личността в нейната психофизична и духовна цялост. Но има, за съжаление, и богослови, толкова запленени от свръхразумните божествени тайни, че не са в състояние да обърнат внимание на обикновения страдащ човек от всекидневието, най-често привързан към преходното и греховното, но заедно с това и винаги жаден за истински живот, спасение, смисъл, добро, красота, истина и святост.

С тази книга, а и с целия си живот и дело д-р Йеротич успява да избегне и Сцилата на психологията без Бога и без душата, водеща до психотерапия без истинско изцеление и спасение на цялостния човек, и Харибдата на богословието без отговор на трагичните въпроси на лутащото се човешко същество, на човека от плът и кръв, който остава душевен и духовен дори и в най-дълбокото падение на своята богообразна човешка природа.

Бачки епископ Ириней