„Може би колкото повече се задълбочаваме в работата си, толкова повече губим цялостния поглед върху нещата и може би тъкмо по тази причина сме склонни да бъркаме растящата сложност на собствените си духовни конструкции с напредък в познанието...” С такива мисли през август, месеца, който е под знака на Сатурн, В. Г. Зебалд тръгва на обиколка из графство Съфолк. Голият и скучен пейзаж по тези места е канавата за песимистичната житейска философия на автора, който изравя невероятни истории от миналото, разказва за гения на Томас Браун, за гибелта на викторианските замъци и риболова, за живота на Джоузеф Конрад, невероятната любов на Шатобриан или за нещастния Суинбърн. Синхронизирайки траекториите на историята, средата и паметта, Зебалда поставя във фокуса на повествованието си и катастрофалните последици от насилствената намеса на човека в природата. Така „Пръстените на Сатурн” се превръща в меланхолично литературно пътешествие из историята на упадъка на култура и природа, в задълбочен размисъл за съдбата на цивилизацията.

Писател с неподлежаща на определение оригиналност, чийто глас разпознаваме като незаменим и изключително значим за нашето време.

Ню Йорк Таймс