Пръски от Огъня

Тихоглас вятър нежно шепти.
Всеки камък превръща се в роза.
Своя огън за мен разпали
нестинарски, разголно-безбожен.
И когато изтлее от сън утро
млечно, пулсиращо лудо,
с моя поглед ще тръгва навън
недивяно в душата ти чудо.