Макар преследвано, смятано за фалшификат, забранявано и унищожавано, макар подлагано на безброй критики, опровержения и дори осмивания, това четиво преживява повече от столетие и като някакъв жилав плевел непрестанно оцелява.
Относно произхода му има различни версии – някои относително правдоподобни, други доста подозрителни, а трети направо абсурдни. Има дори опити да се търсят негови „първообрази“ в художествената литература от XIX век; авторството му е приписвано на хора с най-различен социален произход, професия и политическа ориентация; при десетките му преводи на различни езици са използвани какви ли не лексикални форми и фразеологични „украси“.
Едно обаче остава несъмнено: т. нар. Протоколи отразяват някакъв „еврейски план за завладяване на света“, а според редица препратки в текста датирането им може да бъде категорично сведено до късия времеви отрязък 1897-1901 г.
От гледна точка на техния произход, утвърдилите се главни версии са две:
1) че те са част от доклада на руския евреин, интелектуалец и общественик Ашер Исаевич Гинсберг (1856-1927), изнесен пред Първия ционистки конгрес, който е бил проведен през август 1897 г. в Базел, Швейцария;
2) че са написани по поръчка на Пьотър Иванович Рачковски (1851-1910), оглавявал бюрото на руската тайна полиция в Париж (1884-1902), а по-късно зам.-директор на Полицейския департамент в Петербург (1905-1906).
При първата версия, копие от френския превод на доклада тайно е било пренесено в Русия и предадено на Сергей Нилус, който го превежда на руски и публикува във в. „Русское знамя“ през 1903 г., а по-късно вече го издава и в книжен формат (1905, 1911, 1917).
При втората версия, авторът е ползвал (плагиатствал) политическата сатира срещу Наполеон III на френския юрист и журналист Морис Жоли (1829-1878), издадена през 1864 г. под заглавие „Диалог в ада между Макиавели и Мотескьо“, а Рачковски е отнесъл резултата в Петербург, за да го използват като компромат срещу еврейството в Русия.
Така или иначе, несъмнена е „руската връзка“. Обаче „Протоколите“ плъзват по света, превеждани и издавани на десетки езици (в Англия – още през 1906-та, в Германия – през 1919-та, и т. н.). Стигат и до България.