Прозирност

Прозирност

На игрословиците летни,
усещам, времето изтече.
Разкош от думи мимолетни,
напускай клоните ми вече.

Но ти, ти стой, мой стих прозрачен,
от чувства и от мисли голи -
със теб аз диря оня начин,
по който между редки стволи

лесът, от листата оставен,
открива ни за изненада
един през лятото забравен
син дом с оранжева ограда.