Идеята на този подбор от фрагменти, принадлежащи към ръкописното наследство на създателя на феноменологията, Едмунд Хусерл, е да подчертае експерименталния характер на неговото мислене.

Колекцията върви по стъпките на изданието ни „Светът, който живеем“ (2022) и се вглежда по-внимателно във феноменологичната антропология на Хусерл, разгръщайки идеи, свързани с отношението родно/чуждо, с историята, поколенията, пренасянето на смисъл, традицията и наследяването.

Акцентът върху феноменологичната антропология на Хусерл дава видимост и на радикализма на късното му творчество под формата на идеята за генеративна феноменология, чрез която навлизаме в полето на такива въпроси като раждане, остаряване, смърт, полово диференциране, сън и несъзнавано.

Очертава се и основната Хусерлова тема за смисъла, за неговото постоянно формиране, за съхраняването му в „мъртва форма“ и за различните му „пробуждания“. Пробужданията – както посочва съставителят на този едноименен сборник – препращат всъщност към най-дълбинните въпроси на феноменологията. Но и към самите й граници.

Събраните тук текстове биха провокирали мисленето на всеки, който се интересува от фундаменталните проблеми на хуманитаристиката.