Иршад Манджи нарича себе си "мюсюлманин дисидент". "Това не означава, че отказвам да бъда мюсюлманка - пише тя. -Това просто означава, че отказвам да се присъединя към армията автомати в името на Аллах." Сред тези автомати, твърди Манджи, са така наречените умерени мюсюлмани, които живеят на запад. С остър, провокативен и дълбоко откровен тон, тя разкрива заровените крайъгълни камъни на Исляма, който се практикува в наши дни: племенно тесногръдие, дълбоко вкоренен антисемитизъм и безкритично приемане на Корана като окончателен и поради това превъзхождащ всичко, манифест на Бог.

В това открито писмо, адресирано както до мюсюлманите, така и до немюсюлманите, Манджи нарушава тежката тишина, която обкръжава основното течение на Исляма, с поредица остри въпроси. "Защо всички ние сме заложници на това, което се случва между палестинците и израелците? Кой е истинският колонизатор на мюсюлманите - Америка или Арабия? Как е възможно да четем Корана буквално, след като той е толкова противоречив и неясен? Защо пропиляваме заложбите на жените, които са половината от Божието сътворение?"

Манджи не е от тези, за които е достатъчно само да критикуват и предлага практическа идея за реформиране на Исляма, при която жените и религиозните малцинства получават права и уважение, при която има съревнование на идеи. Нейната идея съживява загубената в миналото традиция на Исляма за независимо мислене.