За да напредваш в духовния живот и в твоето апостолско дело, не е необходима чувствената набожност. Нужно е решително и великодушно да предоставиш волята си на Божиите внушения.

Без Христос не би могъл да направиш и една сигурна крачка. Увереността, че се нуждаеш от Неговата помощ, ще те накара да общуваш повече с Него, с твърдо и постоянно упование, подкрепено от радостта и мира, дори и пътят да стане стръмен и разбит.

Виж каква огромна разлика съществува между естественото и свръхестественото поведение. Първото започва добре, но завършва с отстъпление. Второто също започва добре, но после се старае да продължава още по-добре.

Не е лошо да се държиш добре, поради благородни човешки мотиви. Но... каква разлика има, когато ”заповядват“ свръхестествените подбуди!

Забелязвайки такава радост при извършването на тежката работа, онзи приятел запита: ”От ентусиазъм ли вършите всичко това?“. Отвърнаха му весело и спокойно: ”От ентусиазъм? Би било жалко! За нашия Господ Исус Христос, който все така ни очаква“.

В този свят е нужно да събудим сънливите, да окуражим боязливите, да ориентираме заблудените. С една дума, да ги строим в редиците на Христа, за да не се хабят напразно толкова сили.