Настоящият монографичен труд представлява първото цялостно изследване, посветено на въпросите на принудителното изпълнение върху ценни книжа в българското гражданско процесуално право.

Застъпено е виждането, че изпълнението върху ценни книжа представлява отделен изпълнителен способ. Анализира се основното нормативно разграничение според обекта на принудително изпълнение – дали ценните книжа са налични или безналични. Авторът обосновава нуждата от разграничение и с оглед на това дали се касае за търговски или инвестиционни ценни книжа, а при безналичните – според това търгуват ли се на борсата или не. Специално внимание е отделено на обективните и субективните усложнения при прилагането на способа, включително при принудително изпълнение върху парични средства и върху имущество, за което има наложени международни ограничителни мерки. Задълбочено изследване е направено и по актуалния въпрос за принудително изпълнение върху криптовалути като сходен институт на изпълнението върху ценни книжа.

Изследването разглежда цялостната правна рамка на принудителното изпълнение върху ценни книжа, като поставя и обсъжда редица теоретични и практически въпроси, произтичащи от прилагането ѝ. Предложени са конкретни законодателни и тълкувателни решения, насочени към усъвършенстване на материята в съответствие със съвременните предизвикателства.