Александър Гочев е роден на 18.11.1942 г. в Шумен. Завършил е Софийския университет със специализация по квантова химия. От 1968 до 1985 г. работи в БАН (Централна лаборатория по биофизика; в Института за ядрени изследвания като ръководител на група по биофизика; защитава самостоятелен докторат по физика). От 1985 година е в САЩ, през периода 1985-1989 работи по покана в Texas A&M University and Purdue University в областта на квантовата кинетика, а от 1989 г. и понастоящем работи като старши редактор и експерт по теоретична химия и физика в Chemical Abstract Service (Columbus, Ohio) – най-голямата агенция за научна информация в света.

През 1980-те години е заместник-ръководител на каскадьорска група към Народния театър „Иван Вазов“ и същевременно участва с нея в телевизионни и игрални филми, като в полско-българската продукция „Окото на Пророка“ играе една от главните роли. В САЩ започва да пише пиеси, които се издават от редакцията на списание „Пламък през периода 1999-2008 г. През 2018-та г. излизат като отделна книга „Далечни светлини“ на издателство „Захарий Стоянов“, която получава през 2019-та г. годишната награда за драматургия на Съюза на българските писатели. Член е на Съюза на българските писатели (драматургия), на българския ПЕН клуб, на Американския ПЕН център и на America Chemical Society.