Книгата е първото цялостно монографично изследване относно принудата като vis absoluta и vis compulsivа и обстоятелство, изключващо и смекчаващо наказателната отговорност на принудения субект, както и относно новия член 16а от Наказателния кодекс (НК).

Централно място е отделено на анализа на чл. 16а НК, с който в нашето право се въвежда чл. 8 от Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 5 април 2011г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него.

Показано е несъответствието на уредбата на трафика на хора в чл. 159а-159г от българския НК със световните стандарти и стандартите на ЕС.

Доказва се, че не е възможно принудата да изключи вината, както неточно е обявено в чл. 16а от НК, и че транспонирането в чл. 16а е извършено в разрез с класически постановки, утвърдени в българската юриспруденция и вековна правна традиция. Резултатите от изследването са използвани за предложения de lege ferenda. Предлага се отмяната на чл. 16а от НК и изменения в уредбата на трафика на хора. Предлага се създаването в НК на нов член 159д, който да замести чл. 16а, ако бъде отменен.

Книгата е предназначена за съдии, прокурори, адвокати, студенти по право, както и за да бъде предложена на вниманието на законодателя.