„Когато бях малка, веднъж ме попитаха какво най-много бих желала да взема със себе си, ако отида на далечна планета. Отговорих, без да се замисля: „МОРЕТО! – След това добавих: – И една котка.“

За дете като мен, което никога не беше ходило на море, всичко изглеждаше така просто! Едно старо легло, настанено на кораб, дървена сабя, флаг от парцал, окачен на върха на някой прът, по-малките ми братя като помощници пирати, моята котка Моли, която се усуква между краката ми, и приключението е готово!“

Така си е представяла в мечтите си живота в морето Алис Попа, авторката на „Приключенията на пирата Кет“. А годините минавали, малката Алис пораснала и станала писателка, но мечтата останала. И ето я, въплътена във вълнуващата история за малкия Кет, любителя на морските приключения, и за неговия приятел Тибериус. Не липсва, разбира се и котката Мо, първа помощничка в трудни ситуации.

На борда на стария и изпитан другар, пиратския кораб „Батьо“, дружината тръгва по следите на огромно съкровище (а какво е един пират без лова на съкровища?), устоява на бури, намира и приятели, и врагове на Острова на Стъкления нос, на Маймунския и Котешкия остров, докато най-сетне разкрива тайната на пирата Саламура за съкровището и прогонва преследващия я велик мошеник, господин Мармелада.