В храма на отец Константин никога не е скучно. Баба Станка поддържа гласа си с анасонлийка, Цеца Господарска чака ухажор с капела, закриваща половината ѝ лице, клисарката леля Ренате следи всяка случка, а и Хемингуей неочаквано се появява, за да разбива женски сърца. Отец Константин е в центъра на този малък, шумен свят, тъгува тихо за жена си, която е избягала, за да мие чинии в Щатите и да харчи долари, но е взела и детето им. Междувременно бабите спорят за лечебната сила на ракията, многострадалната Елена масажира поп Ристьо с такъв плам, че чак владиката се намесва, а Симо полицаят открива великата сила на циганската любов - за срам и ужас на енорията.

"Тези разкази на Мира Папо не са просто смешни. Има смях в тях - мил, незлоблив, слънчев и благ. Но те са и по Чудомировски сърдечни, интимни, влезли вътре в самия малък живот на обикновените хора, без оная хапливост, хапеща заради самото хапане, злобна по инерция." - Калин Терзийски

"Не съм предполагала, че жена ще наследи Чудомир, но ето че се случи. Имаме си Чудомир в рокля... Смехът си остава най-добрият балсам, който лекува всички рани, а яркото чувство за хумор на авторката ни го предлага в изобилие от всеки ред." - Иванка Савова