Приказки за злояди деца не са приказки за злояди деца. Те са приказки за разяждане, които се четат на (или от) злояди децана възраст от 6 до 14 години. Напълно безвредни и за останалите читатели, могат спокойно да бъдат използвани от родители. Както от любопитство какво мисли по въпроса едно бившо дете, така и докато чакат собствените им да се нахранят. Написани по рецептата «многолистна баница», авторът е предвидил за всички по нещичко, кой докъдето изчопли. Апетитът идва с четенето. Сам авторът на тази книга никога не го е губил. Kогато беше малък, съседите го наемаха да разяжда децата им. Някои от тях днес са влиятелни хора.

За автора:

„Най-добрият разказвач на 80-те се завръща с романа „Дневникът на една пеперуда” с гръм и трясък!...Той издаде само два сборника навремето „Защо няма бог” и „Дяволски нокът”, но в тях беше всичко, което търсехме в областта на разказа. Наред с големите ни разказвачи той беше истинският ни учител.”

Деян Енев, белетрист, завеждащ отдел Култура във в. Монитор на страниците на в. Телеграф

„Дневникът на една пеперуда е наистина емигрантски роман, но не просто защото е писан от емигрант. И не защото разказва за емигрантския му живот. И разказвачът и героинята, в която е бил влюбен,мечтаят да избягат от родината си: кубинката – за да се освободи от режима на Кастро, той - за да срещне с принудително разделената от него жена. Това е роман не за носталгията по родината, а за носталгията по чужбината като символ на свободата и срещата с любовта... травматичното ядро на човешки съдби в един разделен свят, която от блян се превръща в спомен.”

Светозар Игов, литературен критик и професор в СУ, на страниците на списание ЛИК.

„Странен писател със странна съдба, който пише странно.”

Александър Кьосев, литературен критик и преподавател в СУ. в интервю на премиерата на книгата.

„Излизането от печат на „Дневникът на една пеперуда”, е най голямото литературно събитие за месеца, а смело мога да кажа и за годината.”

Михаил Неделчев, литературен критик и професор в НБУ пред Българско Радио.

„Красимир Дамянов написа романа на своето поколение.”

Георги Борисов, поет, Главен драматург на НТ, в изказване на премиерата на книгата.

„Много сериозен и не знам дали не е пресилена думата, но мрачен роман, не мрачен, жесток роман!”

Ивайла Александрова, писателка, журналистка в БНР, на страницирте на сп. Факел.