Светлана Николова е авторка с утвърден литературен глас и ярко, разпознаваемо писане. Първата й книга с поезия излиза през 2014 г. – „Дъждовни магистрали“, следва стихосбирката „На раменете ми“ (2023) и сборникът с разкази „Очите на Марта“ (2025), които са много добре приети от читатели и литературна критика.

„Прераждане на Белоногата“ е знакова за нейното творчество, тъй като авторката е общественик и носител на национален приз „Доброволец на годината“ (2022) за опазване на културното наследство, по специално за грижата за националната културна ценност „Изворът на Белоногата“ до град Харманли.

В „Прераждане на Белоногата“ поетесата осъществява рядко срещан баланс между митологично мислене и съвременна лирическа чувствителност. В нея има поезия, която не следва тенденции, а изгражда трайно и значимо литературно присъствие, благодарение на таланта на Светлана Николова.

ЖЕНСКА КРЪЧМА

Над света са надвиснали дни – гъсти вежди,
иде зима. Бавно в кръчмата лятото гасне,
с чанти, пълни с болка, картофи и прежда,
влизат жените и сядат по своите маси.

С навити ръкави на роклите сипват ракия.
Дълго мълчат или се карат на времето,
а в душите си режат, изплитат и шият
дрехи, истории и понякога себе си.

Кръчмата е без врата, но с олтари по ъглите –
мирише на родилна зала и пръст от гробище.
Жените събират от пода живота разхвърлян
и го натъпкват обратно в кожата му.

Някое дете се втурва, наранено от бързане,
една от тях става, без да пита чие е –
натопява кърпа в ракия и го превързва.
Ракията е за раните. Те не близват от нея.

Пазят главите си трезви за пияния свят.
Навън зимата празнува свойто рождение,
а в кръчмата – като Атласи – жените крепят
равновесието между кръщение и погребение.