"Книгата, с която Снежана Иванова отбелязва своя 50-годишен юбилей, включва стихотворения от стихосбирките "Вторият живот" (1990), "Клинописи" (1991), "Той" (1993), "Убежища" (1994), "Нощта на Брахма" (1998), "Праг зад вратата" (2001), "Отдалеч" (2004), "Излизане от Тулча" (2006), а също интрото "Приказки от другата смърт".

Винаги съм се питал коя от всичките над 10 книги на Снежана Иванова е най-добра. Писал съм за много от тях и досега нямам отговор на този въпрос. Всяко ново заглавие, излязло изпод перото й, изненадва читателя с откритието, че среща творец, който е твърде друг, различен от предишните й книги. Това е вярно и невярно, когато се отнася до един модерен, концептуален автор, с който би се гордяла всяка европейска литература днес.
Това е поезия, която освобождава емоции, но същевременно е и дълбоко интелектуална, ферментирала. Аз не знам кога е ставало това при Снежана, но присъствието на фолклорни мотиви (да речем, и по начало баладични) говори за няколко неща: търсене на изконното в личното творческо писане, езика, тона, описанието на драматично събитие, проговаря (въобще) за корените на българския поетически модерн, а продължената тема за рода, България и Балканите е разгърната в едно пространство на нашата извечна трагическа предопределеност и нестаналост (напр. "Преодоляване на страха" от "Излизане от Тулча", но всъщност почти всичко от "Праг зад вратата", "Отдалеч" и "Излизане от Тулча"). Едновременно с това в тези стихотворения прозира надежда за българската съдба; кухата патосна реторика е заменена от радикални заклинания и едри метафори, от които (меко казано) косите на читателя (слушателя) настръхват.

Владимир Шумелов