В „Преждевременни романи“ героите се изправят пред познатите въпроси за началото и края на човешкия път, измамната памет, смисъла на човешкото съществуване и промените, които настъпват с хода на времето, значението на творчеството и на мечтите и понякога отговорът идва от чудесата в обикновения живот, подобни на думата „вечност“, дори изписана в пръстта.

Младостта на Роса Часел (1898-1994) е свързана с испанския авангард в литературата, изящните и приложните изкуства. Тя е близка едновременно до първите модернисти и до Х. Р. Хименес, Х. Ортега-и-Гасет и Р. Гомес де ла Серна. Дългите години на изгнание в Мексико, Аржентина, Бразилия, САЩ и др. не успяват да попречат на плодотворната ѝ работа и на дълбоката връзка с родината и литературната група, позната като Поколението на 27-а. Нейната сюрреалистична проза, често с автобиографичен характер, е най-известна с „Гара. Отиване и връщане“ (1930) и „Безразсъдството“ (1960).

Часел публикува романи, стихове, есета, дневници и др. Вероятно най-плодотворният период от живота ѝ започва със завръщането в Испания след публикуването на „Квартал „Маривиляс“ (1976 г.) и когато завършва „Преждевременни романи“ (1981).

През последното десетилетие от живота си получава някои от най-престижните отличия, включително Националната награда на Испания за литература (1987).