Второ преработено и допълнено издание

Книгата се занимава с правното значение на воденето на преговори за сключване на договор и неговите последици. Юридическата уредба се осъществява чрез обща клауза – чл. 12 ЗЗД. Тя е генерална и абстрактна норма, която фиксира условията за придобиване на права, без да посочва в същото време конкретните им параметри. Целта на закона е да превърне воденето на преговори в релевантна за правото дейност, без да ограничава възможността за избор на страните дали да сключат договор или пък да откажат. Според ЗЗД при воденето на преговори страните трябва да действат добросъвестно Той въздига като дължимо поведението, което отговаря на общо установените изисквания за честност, почтеност и лоялност. Правомерно е само етически приемливо поведение и обратно, един етически неприемлив резултат не може да бъде приет от правото. Ако при воденето на преговори страната не действа добросъвестно, тя дължи обезщетение за причинените вреди. Законът установява специфичен, с оглед природата и основанието си, вид гражданска отговорност. Страната ще отговаря, защото е създала у насрещната страна основателно убеждение, че ще бъде сключен договор и вследствие на това тя е претърпяла определени загуби

Второто издание на книгата, преработено и допълнено, идва в отговор на интереса, който предизвика тя след отпечатването си. Новото издание отчита измененията в законодателството, настъпили междувременно.

Книгата е предназначена за практикуващи юристи, научни работници и студенти по право.

Авторът - доц. Красен Стойчев, е доктор на юридическите науки и понастоящем е съдия в Конституционния съд на Република България.