X век. На картата на света има две държави с името България. И докато Дунавска България на цар Симеон I върви с уверени крачки към своето величие, владетелят на Волжка България, кан Алмас Джилки Сакли, е наясно, че без да се присъедини към някоя от големите религиозни общности на времето, държавата му няма големи шансове да просъществува дълго. Затова изпраща писма до владетеля на Абасидския халифат, халиф Ал-Муктадир, и до византийския император Константин VII Багренородни с молба да му пратят хора, които да му разяснят тънкостите на техните вероизповедания. Пратеникът му до Константинопол обаче е заловен от дунавските българи и цар Симеон I решава да се включи в надпреварата за душата на родствения му народ. Отряд, ръководен от младия и буен боил Храбър и игумена на Плъсковския манастир Тудор Доксов, е натоварен с мисията да стигне до Велики Болгар и да убеди кан Алмас да приеме християнската вяра от български свещеници.

В същото време халиф Ал-Муктадир изпраща експедиция, предвождана от велможата Сусан Ар-Руси и известния пътешественик и писател Ахмед ибн Фадлан. Византийският император Константин VII, съветван от тъста си Роман Лакапин, също изпраща делегация, начело с патриция и велик магистър Теодор Дафнопат.

Ще стигнат ли трите пратеничества до целта си, кое от тях и по-какъв начин ще привлече кан Алмас към своята вяра и какво ще последва от всичко това? Отговорът на тези и много други въпроси е в тази книга, написана в най-добрите традиции на българската историческа проза в лицето на Фани Попова-Мутафова, Димитър Талев и Вера Мутафчиева. Освен с увлекателен сюжет и запомнящи се герои, романът впечатлява и със солидна историческа основа.