Смисълът на всяка дейност е да се разкрие истината, която, така или иначе, съществува и която е основен принцип. Няма по-важно нещо в живота от истината.

Същото се отнася в пълна степен и за правото. Разкриването на истината в правото се извършва чрез специфични правни средства, най-важното от които е институционализацията, която на първо място означава нормирането. Няма никакъв смисъл от съществуването на нещо, което е основано на неистината. До истината се достига така, както се достига до останалите правни понятия. Обобщено казано, истината се разкрива като се отсее нужното от ненужното, или, както е прието да се казва, „да се отсее зърното от плявата“. Ненужното или „плявата“ е нищото в правото, това, което не ни интересува – дали изобщо, или в конкретния случай – това няма значение за юриста. Винаги трябва да търсим главното, истинското, същественото, релевантното. Безпредметни и безсмислени са „творческите“ усилия за разкриването на някакви други аспекти на правното явление, които нямат нищо общо с главното.

На тази теза е посветен този труд.

---------------------

Димитър Радев е завършил право в Юридическия факултет на Софийския университет, където преподава от 1989 г. до 2001 г. и защитава докторска дисертация през 1993 г. на тема „Принципът за разделението на властите като гаранция за правото“. През 2001 г. се хабилитира като доцент в Юридическия факултет на УНСС, професор по право е от 2007 г. От юни 2017 г. е доктор на юридическите науки с докторска дисертация на тема „Нормативизъм и институционализъм в правото“. Чете лекции по обща теория на правото и общо учение за държавата. Специализирал е в Австрия, Германия и Гърция. Има дванадесет издадени книги. Член е на Световната асоциация по философия на правото и на Софийската адвокатска колегия.