Сравнително честите изследвания отношенията по остта „право – морал“ показват, че натрупваните отговори на този главен въпрос на правната философия периодично имат нужда да бъдат обобщени и изказани – за да бъдат поставени пред съда на научната общност, а след това да остареят, покрити с прах и очакващи критиката на бъдещата нова теория за отношението между тези две нормативни явления. Това прави задачата на заелия се с продължаването на голямата дискусията достатъчно отговорна.

В своя опит за навлизане в огромния контекст от гледни точки по темата се стремя да формулирам юридически изводи и да задавам морални въпроси, без да натрапвам на читателя си ценностни отговори. Концентрирам вниманието си върху значението на морала за юридическата валидност, защото именно този аспект носи в себе си същностни проблеми на правното познание:

• Защо законодателят говори с морални понятия и на коя морална система се позовава?
• Необходимо ли е едно правило да бъде морално, за да му признаем характер на правна норма?
• Можем ли да откажем задължителност на правната норма, ако тя е неморална?
• Защо юридическата практика отговаря на предходните два въпроса отрицателно и как все пак можем да обясним влиянието на морала върху съдебните решения?

Симеон Гройсман е д-р по право в СУ "Св. Климент Охридски".