В наши дни както междуправителствените, така и неправителствените организации са не просто средство, чрез което действат държавите, но те имат самостоятелна и незаменима роля във функционирането на международните отношения.

Практикуващи юристи се срещат с международните организации в почти всички области на правото. Отдавна в Закона за международните договори на Република България е записано, че актовете на международните организации се изпълняват по реда на международните договори. Това е едно от следствията на принципа на примата на международното право, закрепен в действащата конституция на Република България. В същото време българската правна наука не отделя дължимото на изучаването на международните организации, което задължително започва с изясняване на въпроса за възникването и историческото развитие на този по-нов субект на международното публично право в сравнение с държавите.

Основната част от анализа е посветена на представяне на основните черти и особеностите на правната природа на организациите. Наред с това в настоящата монография се търси теоретично обобщение на проблема за международната правосубектност на международните организации и на новите проблеми в тяхната еволюция. Възприетият подход на представяне на правния режим на международните организации е на ясна систематизация, като структурата на труда следва логиката на цялостно и завършено изложение по темата за правосубектността на организациите.