Пол е 45-годишен американец, авантюрист, който живее в Париж. Гневен и потиснат заради самоубийството на съпругата си, той търси апартамент под наем, където нищо да не му напомня за нея. Жана е на двайсет, красива и сексапилна, от буржоазно семейство, тя е сгодена за млад режисьор и търси жилище, където да заживеят заедно. Съдбата среща застаряващия Пол и младата, жизнена Жана в занемарен парижки апартамент. Тук те се заплитат в шокираща връзка, в преживяване без споделяне, екстракт на чиста сексуална наслада. Уловени в капана на задъхания ритъм на един първичен танц, от който сякаш нямат волята да се измъкнат, двамата издигат опустошаващата си страст над всички мислими и немислими граници на еротиката.
Този сюжет едва ли би направил впечатление, ако не беше претворен във филма на Бернардо Бертолучи „Последно танго в Париж”, с Марлон Брандо и Мария Шнайдер в главните роли. Номиниран за две награди на Американската филмова академия, взривил общественото мнение, спечелил си скандална слава и отдавна признат за класика, филмът си остава сред най-дискутираните и спорни постижения на световното кино.

""Последно танго в Париж" е повратен момент във филмовата история. Бертолучи и Брандо промениха формата на художествения изказ."
Полин Кейл

"Това безспорно е един от най-скандалните и с най-мощно влияние филми на ХХ век."
Лина Дас

""Последно танго в Париж" се стреми да посочи кое е живо и кое – мъртво. А жив е именно сексът. Всичко останало е мъртво."
Алберто Моравия

"Главното действащо лице във филма е самотата."
Бернардо Бертолучи