Портретът на Дориан Грей

Написването на романа „Портретът на Дориан Грей“ е свързано донякъде с една случайност. Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл веднъж вечеряли заедно с американския издател Дж. М. Стодарт, който им предложил да напишат по нещо за „Липинкотс мънтли магазин“. Конан Дойл си спомня: „Тогава Уайлд създаде „Портретът на Дориан Грей“, безспорно една високонравствена книга, а аз написах „Знакът на четиримата“.“ Романът е публикуван през юли 1890 година.

Критиката светкавично реагира: „Името на Уайлд стана синоним на всичко нездраво“, а английската публика е шокирана от суровата присъда на младия ирландец над нравствените и естетически възгледи, претърпяващи дълбока криза в „края на века“. Чрез блестящите си парадокси, вплетени в динамични диалози и проникновени есеистични разсъждения, Уайлд критикува както артистичните претенции, така и обществения морал на пуританска Англия. Той поставя огледало пред лицето на своите съвременници и реакцията е ужас и отхвърляне.
Отзивите за романа обаче не са само отрицателни. Теоретикът на изкуството Уолтър Пейтър например го определя като „истински жив“. Самият Уайлд споменава: „Знам само, че „Дориан Грей“ е класика...“, и като всяка класика романът има своите класически предходници. В едно интервю от 1895 г. Оскар Уайлд признава: „Ако оставим настрана прозата и поезията на авторите от древногръцката и латинската литература, писателите, които са оказали влияние върху мен, са Кийтс, Флобер и Уолтър Пейтър“.

От висотата на своя антиреалистически индивидуализъм Оскар Уайлд твърди: „Животът е отрова, която погубва изкуството“.
И все пак животът и смъртта на героите в „Портретът на Дориан Грей“ доказват, че пътят на самопознанието е най-трудният път, който всеки от нас изминава.

Макар в своя роман, замислен като апология на хедонизма, Оскар Уайлд да заема позата на естет и културен историк, той преди всичко си остава голям майстор на разказа. И ето че повече от век новите поколения читатели продължават да се вълнуват от вечната дилема, поставена от Уайлд в този роман: „Каква полза има човек да спечели целия свят, ако погуби душата си?“