История, която пречиства, предлага Ян Балабан (1961-2010), един от най-големите чешки писатели. Мотивът да напише книгата е един от най-трудните мигове в живота му: смъртта на неговия баща. Книгата се оказва последна и в неговото битие. Два дни, преди да предаде ръкописа в издателството, писателят е покосен от сърдечна недостатъчност. „Попитай татко“ придобива статут на съвременна класика. Романът е обявен за книга на годината (2011) и получава наградата „Магнезия Литера“.

Съдбата на провинциален лекар, обвинен в корупция, при това докато е на смъртен одър, е пресъздадена чрез множество кратки истории, всяка от които задава важни въпроси. За живота и любовта, за смъртта и предателството.

Зряла жена е забравила лика на починалия си съпруг. Синовете ? пък се лутат между алкохолизма, апатията и проблемите у дома. Единствената ? дъщеря е гениална, но това я прави още по-ранима. Всички обаче напипват една и съща нишка. На опрощението, което изчиства спомена за баща им.

Ян Балабан разказва за греха и възмездието. Но го прави толкова топло, че книгата му пречиства – дори и на цената на сълза. Като ярка светлинка е в този наш свят, толкова отчужден, че служим само на предметите. Като докосване от ангел, което разтърсва и ни кара да си спомним кои сме. Човеци.

Гората и тя се люби, когато смърчовете цъфтят;
Признаеш ли любовта си, от грях тя се превръща в призвание;
Всеки миг съдържа безкрайност в себе си. Всеки миг ни дава възможност да сме с любимите си хора завинаги;
Да обичаш означава всъщност да се грижиш – без празни дрънканици, просто с усилен труд;
Ако хората се любят, светът ще е по-добър;
Страхът от смъртта изчезва, щом усетиш в себе си любов;
Всяко нещо може да е или съчувствено, или безчувствено. И е такова, каквото го направим сами.